Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Аз работя..., в село
не да съм на чело,
а защото имам "лята",
твърда, хубава заплата.
Толкоз твърда, че едва ли
нещо може, май да се направи.
Но не е в това въпроса
то и тука..., работата боса...
Иначе пък колектив...,
ден и нощ с аперитив.
Ама, хайде по-полека
да разкажа, сбито, нека
за колегите отбрани,
дето все са, май пияни.
И така...
отправям взор напред
и започвам ред по ред...
Дядо Слави до "Чавдара"
на ремонтче все я кара.
Пустият му дядо Слави,
гледа нещо все да прави
даже ей го в тоз момент
бърза, бавно, пак за инструмент.
Че във склада е една,
млада, хубава, но не мома...
И усмивки не вървят...,
дава ти, подписваш и... на път.
Е, по някога я удряме на лаф,
но това е без масраф.
А, е, погледни на там
туй техникът е Стоян
с клещи и отверки в срока
гледа да се справи с тока.
Умен е, главата му е пълна,
като космите във вълна...
Туй закони, правила, съвети
ги раздава на "пакети".
С него в спор да минеш,
след секунда ще загинеш...
Прави те на "мармалад"
бреййй, пък не е млад.
А до него, в черни дрехи,
като донкихотовски доспехи,
твърди, даже капе масло
/еййй, дали не му е тясно/
"як", направо масажист -
името му..., "електроженист".
Всеки знае този "алчо"
сигурен съм, туй е Калчо.
Той пияч е и "боксьор"
ама често вижда зор...
Стой,
това са стъпки тежки
не приличат на прибежки...
Иде шефа - Найденчо, горкия
дето втори е по тъпотия.
Връхната му дреха - манта,
но не е в това таланта...
Дойде ли новак, при нас
шефа го обхваща бяс.
И достигнал, спортна форма
бърза да му резне норма.
Бърза, чак забравя свян
премиите "новашки" - блян
Но минава месец, вторият препира
Найден сяда, жилото прибира
дните стават еднообразни,
дните стават, сякаш празни...
Ха сега, да влезем тука,
но внимавай, да не "сгазим лука"...
Тук работят, знам ги двама
дето, като "родна мама"
ръководят, пишат и нагласят,
туй що нашите "аргати снасят"...
Чергев - инжинер...
еййй, главата му тефтер...
Искаш ли да го попиташ нещо
бързо ще ти отговори "вещо".
Не, не че чак да е "кретен",
но откъснат, май ще е "зелен"
А до него ведомости пуска,
нашият счетоводител - Руска...
Дето всички, мислят я за гадже
а пък тя, не бута "здрасти" даже.
О-о-о, при тях дойде сега стругара,
нещо пак ще проверява...
Той работи, баш като атлет
гледа всичкото му, да е в ред.
Често дебне, като за "отбрана"
че на "ти" е с пустата охрана.
А до неговият "вилает", голям
комбайнери, в "благороден" плам
бързат и машините оправят,
щом кат' дните им се нравят.
Чудя им се на акъла 'начи
комбайнер ли си, ще ти се плаче...
Щом качите се двамина
на отремонтирана машина.
Тракторист да си, това е нещо...
Ето Петко, даже кара вещо
трудодните му безчет,
гледа все да е напред...
Той си пие, но не пуши
гледа работата да "надуши"...
Ще им мине през телата,
на "приятелите" - за отплата...
За да е на чело, ей, човече
дайте, дайте още, все по-вече.
Има тук, край мен и други
дето все не им се труди...
Имаме си "старци" славни,
но до тук са букви главни.
Е, да свършвам аз сега,
че почивката ще изтърва.
Всичко ли написах,
кой го знай,
ама айде вече - край.
При нас началник ни дойде
дойде на място - "шеф"
Със мнението съм готов,
дори си казвам - кеф
За работата той "милей"
е..., не казвам чак че пей.
Челото често си забърсва,
но интересно..., нищо не изтърсва
Не знам дали местото му харесва,
но инжинера често , той замества...
А после пък дойде и инжинер,
порода страшна - Луцифер
Усмихна се, началника награби
а той пък почна да се "дави"...
Изчезна..., за известно време,
че в работата почнал пак да "дреме"
Но върна се! И ето пак
развява манта, кат' юнак...
Шишенце вдигне, дръпне глътка
на инжинера пропълзява тръпка
Не пука му, той пенсията чака
а туй го знаем, не е влака
Съвет даде..., запъне кат' катър
след туй пък инжинера - със сатър...
Наново сърдене, отново бяг
след седмица - наново "впряг"...
Живота ни тече, почти така
не лъскав, като алпака...
Затуй пък много интересен,
от дъжд, на вятър всеки бесен
Хабиме нерви на провал,
но в работата нямаме "завал",
защото в управлението тесно
на книга се намества лесно...
По някога се чак забравят,
след туй не могат нищо да направят...
Безчет комисий...
В тъмно чак, като светулки...
Пък ние мигаме, на пресекулки...
Това е сътворено с "любезното съдействие" на всички, работили заедно с мен...
За което, сърдечно им благодаря.
АПК /в последствие - ТКЗС/
с. Г.Ботево - Старозагорско 1980 - 1992 год.
Лъжата движи я умът
а любовта - сърцето
Челото ти високо е
какво ли е сърцето
Умът говори за любов
но тихо е в гърдите...
Защо с главата си човек
убива чувства, толкова красиви
Започнахме да "мислим" само...
Товарим клетки, съдове, неврони,
оставихме на заден план сърцето
и то тупти без радост вече
Главата нужна е, не споря,
но само точно да пресмята.
И нека, другото, на воля
да дава любовта ни свята
До някъде без разум може...
човек, все пак е нещо...
Но без сърце - това е страшно
едно остава му - да бъде нищо!
Намерих си пате
добричко и жълто
с ръчички вземах го
и в къщи го пуснах
Храна и водичка
му давах редовно
приказвах му нежно
и радвах се много
Аз учих го строго
да бъде прилежно
и патето умно
напредваше много
Добричко си беше
виждах туй ясно
и аз го обикнах
то беше прекрасно
Дори и не мислех
че може да лъже,
но патето с пуха
ме "вързвало с въже"
- В лъжа го обвини.Разбрах!
Не можеше ли да повярваш?
Не можеше! Защо?
Заби отровното си жило
и радостно очакваше ефекта.
Нима ти беше толкова необходимо?
Отиде си! Остави го...
Наистина, това е лесно...
А той?
- Е, той..., какво?
Ще се оправи някак...
Ще пийне, чашка - две,
или бутилка цяла...
Не искам да загубя от живота.
- А той?
- Е, той..., какво?Ще трябва, някак да му мине...
Очаквах пролет мила,
но есен мокра ме обрули...
Надявах се поне на лято,
но зима зла със сняг
посипа ми косата
Треперех и си мислех
природата ли сбърка
със сезона...
Седях и зъзнех, мечтаейки
настъпващата пролет...
Разбрал жестоката си грешка
с ръце обвих останалите дрипи,
прегърбен тръгнах и затърсих
подслон за зимата студена...
Обичам те,
особено сега
и чувства трепетни възникват
Познати не, но страшно силни
В главата ми е хаос...
не ах-кай - алкохол,
емоции и тъга.
Тъга е - да...
Отново искам да те имам.
Харесах си една
девойка не, жена
Жена, ама каква
модел, а не торба
И не жена, а чудо
завиждаха, бездруго
Така прехласнат бях,
а уж не съм от тях...
Помислих си - голям късмет
като от томбола - билет
И радост бе голяма...
Бе де да знам, че било "яма"
Безмерно дълго, тъжно лято
донесе вещице злорада.
Облечена във бляскави одежди
покри ме ти с воал, тъй нежен
и заслепен, отправил взор
зачаках щастие, жадувано отдавна
В усмивки, нежност, ласки
потапяше ме, като в пяна морска
и къпех се в лъчи от радост
не виждайки отровните ти пари
обземащи полека, бавно
сърцето ми, незнаещо злорадство.
Защо, продала се на Сатаната
вместо да носиш нежност, радост
донасяш скръб, печал и горест
Изучила ти всичките злодейства
защо забиваш жило във души
огрени с нежно, златно слънце
Кафето е пред мен
и отминава си нощта
Не идва сън,
но пия пустото кафе
Измъчвам се напусто
и нервите обтягам чак
отчаяно се боря с мисълта...
Не лесно е, да те забравя
Опитахме всичко
и беше "ужасно",
а споменът липсва
не е ли туй страшно
Остави дрънкулки
незначещи нищо.
Защо не остави
в сърцето светулки
Обичах те,
обичаше ме ти - безумно, лудо
обичах те,
обичаше ме ти - когато бяхме двама
обичам те,
обичаш ме и ти - с красиви думи
ще те обичам,
какво ли ще измислиш още...
Отново е среднощ
отново бяга пък сънят,
отново мисля
и отново пак за теб
Защо за теб?
Защо не мога да забравя,
защо се мъча,
защо ли мъти се умът?
Ти злато ли си?
Блян ли си, или какво?
Защо след толкоз мъки
отхвърлил те, не мога да заспя?
Нещастие е цяло
ти, някому да си жена.
С лисича хитрина
ти щеше да объркваш му ума
С лъжлива лекота,
със благост във очите
ядът, на тоз до теб
ти щеше да подтискаш леко
Със нежност блага
ти щеше да го питаш -
"защо, какво от мен ти искаш,
не виждаш ли, та аз съм твоя".
И той, успокоен
с усмивка искрена, към теб
ръцете щеше да протяга
за ласка жаден и любов.
Излъгала го пак,
негласно щеше да твърдиш
известното от древни времена:
"коварство - твойто име е жена"1
-Обичах те...Красива бе.
Обичах те, със милите усмивки.
Обичах те, със жестовете нежни.
Обичах те!
За мен ти беше всичко,
забравил свят, дете и майка и жена.
Обичах те,
до лудост луда даже...
-Обичах те и аз,
но знаш ли..., съдбата...
-Съдбата ли?
Какво съдбата, Сатана
приел човешки образ на жена.
Ти каза, край...
Показа ми, че ти е тежко...
Припомням си го пак,
на масата отседнал...
За теб, аз случай бях,
аз бях - момент.
За мен - ти беше всичко.
Уби илюзии, вяра,
ти уби любов.
Нещастен вече, беден, гол
опитвам се да те забравя...
Но не върви...
И не бледней,
това което ти остави...
Приятел нужен е нали?
Приятел в нужда се познава...
Споделяш радост, мъки, болка
тупти сърцето леко
В приятелът се вярва сляпо,
нали помага ти във трудност
обличаш го в доверие до горе
и влюбваш се дори във него
А той с усмивка слуша
доверието в себе си укрепва
а после със коварен удар,
те праща в моргата..., на тихо
Богът,
Бог е той във своя свят.
Но не забравяй,
и боговете имат
своя Бог
х
Умът и паметта ни ръководят
Но не мисли,
край теб, че са глупаци
и се водят
х
Във любовта си умна
даже си комбинативна
За туй пък точно,
страшно си противна!
Ти мислеше за всеки - той е "брат"
За туй ли "ангелът" ти беше
страшно слаб
х
Животът, мислеше си - бал
А се оказа - карнавал
х
Нещата лесно разреши!
Със - стига!
Защо след туй, ти се повдига
х
Достатъчно! - ми каза ти
Помисли ли, дали ще ме боли?
Мислех си, това е злато...
Да, ама било "мушкато"
х
Мислех си, в очите съм и
бонвиван
Оказа се пък...че съм
параван
х
Мислех си, говори честно
Лъжеше ме, било лесно...
х
Мислех си - обича ме безкрай
Тя пък взе, че рече - айде, бай
Мисля си...,къде пътувам?
На никъде! Ще се събувам...
Демокрацията почука
и влезе без прашки.
Цените - кат` мъжки...
нагоре , "юнашки" !
Напъна се демокрацията
и роди....простокрацията!
Пия, пуша...
пуша, пия...
пуша...
Следя безсмислието
на живота,
във който ни набутаха насила
Нека нощта ти е лека ,
нека сънят. ти е лек
Нека звездите те пазят
и Луната да бди.
Заспи ти любима...
Заспи и сънувай
сънища розови , нежни...
Home Page
